Писма до Санчо

СВОБОДАТА, Санчо, СБЛИЖАВА ХОРАТА!

Турците бяха злото за нас. 500 години иго! Но и те искат СВОБОДАТА СИ и се борят за НЕЯ, Санчо. Това ме радва, много! И те са хора, които разбиват вятърни мелници! Доживяхме, Санчо! Това не може да се скрие, замете и спре.

Да хапнем нещо? Утре ни чака път. Преди да заспим, нека ти прочета нещо.

Преминаването на Ботева през Дунава

Тих бял Дунав се вълнува,

Весело шуми.

И Радецки гордо плува

По златни вълни.

Но когато там съзира

Козлодуйский бряг,

В парахода рог изсвирва

Развява се байрак.

 Млади Български юнаци,

Явяват се там,

На чело им левски знаци,

В очите им плам.

Горд отпреде им застана

Младия им вожд,

Па си дума капитану

С гол в ръка нож:

„Аз съм Българский войвода,

Момци ми са тез,

Ний летим за свобода,

Кръв да леем днес.

Ний летим в България,

Помощ да дадем

И от тежка тирания

Да я отървем.

Парахода остави ни

С начин мирен благ.

Та дружината да мине

На родния бряг.“

Капитанът, немец същи,

Отказва – тогас

Ботев люто се намръщи,

Вика с буен глас:

Туй го искам не се моля,

Всички сте в плен,

Тук се гледа мойта воля,

Аз съм капитан.

Ако ли по смелост рядка

Откажеш тогаз

Има една вехта сметка

Тук да видим с вас.

Помниш още онези двама

Що на турци зли

В „Германия“ с измама

Издадохте вий?

Чуй там днеска мре народа

В бой с ужасен враг,

Дай да минем с парахода

На народния бряг.

И гласа му става страшен

При тия слова,

Немец стреснат и уплашен

Прекланя глава.

Парахода веч заплува

Към желаний край,

Дунав се развълнува,

Весело играй.

Много време се измина

Как не бе носил

Храбра Българска дружина

Твар за него мил.

А дружината запява

Песен зарад бой

И байрака се развява

Горд с левът свой.

Параходът вече наваля

На милия бряг,

Ботев шапката си сваля,

Че им дума пак:

„Хайде, братя, излезнете

Тука ще се спрем,

И земята целунете,

Дето ще да мрем.“

И от радост упоени,

При тоз милий зрак,

Всички падат на колене

На светият бряг.

„Братя!“ дума им войвода,

С гръмовен глас –

Скоро радостно народа

Ще посрещне нас.

Скоро с гръм ще поздравиме

Стара планина.

Кървав бой ще да се бием

С турски племена!

Ний в битката не сме вещи

Малко сме на брой,

Но сърца ни са горещи,

Гладни сме за бой.

Скоро турчина ще изпита

Грозната ни мощ.

Правдата е нам защита

Левът ни е вожд!

Ако ли не по зла незгода

Срам ще ни покрий,

Славно име в народа

Ще оставим ний –

То на мене погледнете

Кат на всяк герой,

Славна смърт си намерете

В отчаян бой,

И по цяла околия

Глас ще екне с гръм,

Да живее България,

Смърт на злий тиран!

Добро утро, Санчо!

Санчо, защо хората не се освободят така: Да напишат в сайта на своята община какво искат да се направи за тях? Народът иска – първо, второ, трето, четвърто, а не те да предлагат вятърничави, издухани и глупави неща? Обратното, Санчо, ние пишем програмите си за да живеем по-добре, а те ги изпълняват. Санчо, те са там за паричките, няма свобода, Санчо, и  паричките ги разболяват. Да им върнем здравето, а Санчо?